Първо, “досие” е силна дума. FBI му вика “background check”, т.е. проверка какъв си и за какво се бориш. Джобс се е подписал под разрешително за извършване на такава проверка, а причината е била, че му е предложена позиция като технологичен съветник президентската администрация Джордж Буш – старши през 1991. Събраните данни после са показани на Джобс. И като забавен факт – за да вземат нужното съгласие от Джобс, федералните е трябвало да чакат повече от 3 седмици на телефона със секретарката му за уреждане на среща със самия него.

Което обаче не значи, че неприкосновеността на личната информация е свещенна в САЩ. Всъщност това е една от малкото държави, които НЯМАТ закони, които дефинират понятието лични данни и поставят условията за тяхната защита. Което е създало цяла индустрия за продажба на т.н. лични данни. Наричам ги “ферми за лични данни” – защото реално погледнато това е нещото, което правят – събират, отглеждат и после продават лична информация. Дейността им не се регулира по никакъв начин от федералното правителство. Единственото нещо, което може да запази личните ти данни от техните ръце е свободата на избор, която задължава фермите да изтрият вашата лична информация ако вие го пожелаете. Тъй като липсва закон по въпроса обаче, начина по който вие трябва да заявите желанието си е в техните ръце. На теория могат да ви накарат да отидете до някой ледник в Аляска и да си подадете заявлението там. На практика в повечето случаи трябва да им изпратите факс или писмо по пощата със сканирани лични документи (потвърждаващи, че сте вие). Което изглежда забавно, нали така?

Затова не забравяйте, че личната информация е тази, която знаете само вие и доверените ви хора.

Първите чорапи са били носени от хората някъде около 800г. пр. н.е. в Гръцката и Римската империя. Все още се спори кои точно са били първи – гърците твърдят, че римляните са откраднали идеята за чорапите по времето на първата в света синдикална стачка в Атина, докато римляните твърдят, че крадлив грък ги е измъкнал от краката на римлянин, който се преструвал, че ремонтирал първото в света Фиат Браво. Истинския почти-мейнстрийм период на чорапите обаче започнал някъде около петия век пр. н.е., когато религиоцния елит на Европа решил, че носенето на новите атрибути демонстрира физическата и душевната чистотата на индивида. Почти 15 века по-късно богатите европейци приели чорапа като израз на тяхното финансово надмощение. Истинската революция обаче дошла около 16-ти век, когато била измислена шевната машина и чорапа най-накрая станал достъпен за средностатистическата единица.

Някъде тогава започнали и първите мистериозни изчезвания на единични чорапи. И докато по онова време е можело лесно да се приеме, че реката просто го е отнесла, то в днешно време чорапите изчезват в най-нелогични места като например затворената система на пералнята. На практика излиза, че чорапа е единствения (на теория) неодушевен предмет, който може да се телепортира на различни места докато се търкаля в барабана на домашната ви перална машина. Няколко по-умни от мен личности са поставили основните на The Quantum Theory Of Laundry (QTL), която се фокусира именно върху феномена на изчезващия чорап. В Интернет има няколко версии на теорията със същото име, тъй като проблемът вълнува стотици учени по широкия свят. За съжаление, все още няма заслужил Нобелова награда, така че за момента мистерията остава неразгадана.

Докато научния елит все още работи по въпроса, вие можете да се срещнете с вашия изгубен чорап в този фейсбук за намерени чорапи. И не губете надежда ако не го намерите тук, рано или късно той отново ще се върне при вас.

Обаче като всяко хубаво китайско нещо, и това си имаше край. Проблемите започнаха преди 6-7 месеца когато за последно бях в България. Затова просто спрях да ползвам навигацията докато не ми остане допълнително време.

Е, време сега нямам, но в BestBuy попаднах на доста добра оферта за Acer Iconia Tablet, който е достоен да замести старото китайско желязо в таблото на иначе 12 годишната ми кола. Върви с последния Android за таблети (3.2 Honeycomb), има си GPS, пък и Bluetooth, с който мога да свържа един OBDII предавател. На теория трябва да работи с Google Music, така че да мога на компютъра да си хвърлям “в облака” любимите за сезона песни и те вълшебно да се появяват в колата, където да мога да ги слушам докато шофирам. На теория звучи интересно, на практика ще видим като му дойде времето…

Бях замислил да си сменям автомобила с по-нов (Lexus IS250 или BMW E90), но ако Android “car pc” проекта бъде успешен, няма да имам причина за подобна смяна още поне за около година.

Обаче когато става въпрос за потребителска електроника, корейската компания ще си остане догонващия ентусиаст, който винаги ще изглежда неловко. Super Bowl тази година донесе със себе си рекордни цифри – 111 млн. зрителя и средна цена от $3.5 млн. за 30 секунден рекламен клип в паузите. Всички участващи компании заложиха на сигурното – рязки, но балансирани реклами, които залагат на хумор и в голяма част акцентират върху сексуалност и при двата пола, за да не получат отрицателен фийдбек. Когато имаш много зрители и рекордна цена за reach трябва да си сигурен, че рекламата ти ще е ефектна и най-вече ефективна.

Самсунг си позволи цяла минута и половина. И това безспорно бяха най-странно похарчените $12 млн. в историята на маркетинга. Производителя на електроника, изцяло в духа на последните си рекламни кампании, реши да се заяде с Apple – компанията, която я съди почти на месечна база за нарушени патенти и явни взаимствания на дизайни. Интересното е, че Samsung решиха да акцентират над липсата на иновации при Apple (чрез “the next big thing is already here”), като подкрепиха тезата си с… мобилен телефон със стилус. Да, онези химикалоподобни устройства, които Apple изхвърли на боклука преди почти 5 години и с това сложи края на Windows Mobile ерата, която всъщност задвижи смартфон пазара и сложи подобни устройства в ръцете на обикновения потребител. Интересен начин да покажеш, че не си copy-cat и догонваща компания, а иноватор.

Super Bowl е безспорно най-елитното място, на което една компания може да рекламира продуктите си за предстоящата година. Историята познава случаи, в които 20-30 секундните рекламни спотове са създавали брандове и са отеквали положително в публичното пространство месеци наред – като например известната Дарт Вейдър реклама на Фолксваген Пасат от миналата година. Затова е много неприемливо да похарчиш $12 млн. и да демонстрираш липсата на креативност, особено когато целта ти е да докажеш наличието на такава.

Първото, което ще забележите при стъпването си в който и да е Apple Store е, че той е базиран на налудничево доверие – никаква охрана и никакви сензори на изхода. Политиката на Apple е, че тя не преследва дребните кражби. Това изглежда налудничево, но същевременно създава в посетителя усещане за комфорт и изгражда двустранно доверие. Едно от правилата в ритейл е да минимизираш кражбите. Подхода на Apple е да максимизираш продажбите. В дългосрочен план вторият подход се оказва много по-печеливш. Едно от нещата, което изключително мразя в българските техно- магазини (Техномаркет и Технополис) е практиката веднага след плащане на касата по унизителен начин да проверят касовата ти бележка и какво точно изнасяш от магазина. Да накараш клиента да се чувства като потенциален крадец е изключително тъпо решение и разрушава всякакво обвързване на клиента с магазина.

Но по въпроса – преди два месеца експериментално ползвах новата система EasyPay на Apple Stores. Исках да пробвам in-ear слушалките на Bose затова отидох в Apple Store-а на University Avenue в Пало Алто. Отидох до рафта със слушалките, пуснах Apple Store app-а на телефона си и ми се появи екран за self-checkout покупка. Сканирах бар кода на слушалките, платих веднага с моя Apple акаунт и вързаната към него банкова карта, взех слушалките под ръка и излезох от магазина. Без проверка, без отбелязване, без подозрителен поглед от никой. Това, което можех да направя със същата лекота и сигурност за мен е да взема слушалките, да не ги платя и да излеза от магазина с тях. Доста рисковано за магазина, нали?

Преди седмица излезе анонимен репорт от служител на Apple Stores, че рисковия за Apple метод за плащане всъщност се е оказал изключително успешен. Кражбите не са се увеличили и са все още в изключително ниски като за retail бизнеса нива. По стечение на обстоятелствата имам приятел, който работи в Apple Store и от него съм чувал, че кражбите на седмица са в рамките на 2-3 артикула на средна стойност $70, което всъщност е рекордно ниска цифра.

Това показва, че понякога налудничевите и смели решения са по-добри in the long term, ако целта им е да подобрят customer experience-а и да демонстиррат доверие към клиента. Също така показва, че след няколко години по този начин ще пазаруваме в доста други магазини – тъй, като пилотния проект на Apple явно работи.