Преди всичко държа да отбележа, че изключително много симпатизирам на Samsung заради класическата им способност да доставят добре изглеждащи и (обикновено) работещи продукти на широките маси чрез добри цени.
Обаче когато става въпрос за потребителска електроника, корейската компания ще си остане догонващия ентусиаст, който винаги ще изглежда неловко. Super Bowl тази година донесе със себе си рекордни цифри – 111 млн. зрителя и средна цена от $3.5 млн. за 30 секунден рекламен клип в паузите. Всички участващи компании заложиха на сигурното – рязки, но балансирани реклами, които залагат на хумор и в голяма част акцентират върху сексуалност и при двата пола, за да не получат отрицателен фийдбек. Когато имаш много зрители и рекордна цена за reach трябва да си сигурен, че рекламата ти ще е ефектна и най-вече ефективна.
Самсунг си позволи цяла минута и половина. И това безспорно бяха най-странно похарчените $12 млн. в историята на маркетинга. Производителя на електроника, изцяло в духа на последните си рекламни кампании, реши да се заяде с Apple – компанията, която я съди почти на месечна база за нарушени патенти и явни взаимствания на дизайни. Интересното е, че Samsung решиха да акцентират над липсата на иновации при Apple (чрез “the next big thing is already here”), като подкрепиха тезата си с… мобилен телефон със стилус. Да, онези химикалоподобни устройства, които Apple изхвърли на боклука преди почти 5 години и с това сложи края на Windows Mobile ерата, която всъщност задвижи смартфон пазара и сложи подобни устройства в ръцете на обикновения потребител. Интересен начин да покажеш, че не си copy-cat и догонваща компания, а иноватор.
Super Bowl е безспорно най-елитното място, на което една компания може да рекламира продуктите си за предстоящата година. Историята познава случаи, в които 20-30 секундните рекламни спотове са създавали брандове и са отеквали положително в публичното пространство месеци наред – като например известната Дарт Вейдър реклама на Фолксваген Пасат от миналата година. Затова е много неприемливо да похарчиш $12 млн. и да демонстрираш липсата на креативност, особено когато целта ти е да докажеш наличието на такава.