Тези дни ФБР публикува “досие” на Стив Джобс, в което са публикувани данни за него от различни източници. Понеже в българските медии това беше представено едва ли не като досие в ДС-стил със слухтене наляво надясно, нека направим няколко паралела.

Първо, “досие” е силна дума. FBI му вика “background check”, т.е. проверка какъв си и за какво се бориш. Джобс се е подписал под разрешително за извършване на такава проверка, а причината е била, че му е предложена позиция като технологичен съветник президентската администрация Джордж Буш – старши през 1991. Събраните данни после са показани на Джобс. И като забавен факт – за да вземат нужното съгласие от Джобс, федералните е трябвало да чакат повече от 3 седмици на телефона със секретарката му за уреждане на среща със самия него.

Което обаче не значи, че неприкосновеността на личната информация е свещенна в САЩ. Всъщност това е една от малкото държави, които НЯМАТ закони, които дефинират понятието лични данни и поставят условията за тяхната защита. Което е създало цяла индустрия за продажба на т.н. лични данни. Наричам ги “ферми за лични данни” – защото реално погледнато това е нещото, което правят – събират, отглеждат и после продават лична информация. Дейността им не се регулира по никакъв начин от федералното правителство. Единственото нещо, което може да запази личните ти данни от техните ръце е свободата на избор, която задължава фермите да изтрият вашата лична информация ако вие го пожелаете. Тъй като липсва закон по въпроса обаче, начина по който вие трябва да заявите желанието си е в техните ръце. На теория могат да ви накарат да отидете до някой ледник в Аляска и да си подадете заявлението там. На практика в повечето случаи трябва да им изпратите факс или писмо по пощата със сканирани лични документи (потвърждаващи, че сте вие). Което изглежда забавно, нали така?

Затова не забравяйте, че личната информация е тази, която знаете само вие и доверените ви хора.