Защо протеста #dansWithMe не може да остане мирен

След събитията от нощта между 23 и 24 юли няколко ключови управляващи лица излезоха със словесна осъдителна присъда, че протестът излиза от рамките на мирния си формат, който следваше в първите 40 дни. Подобни изказвания направиха както вътрешния министър Цветлин Йончев, така и премиера Пламен Орешарски, за съжаление – дори и президента Плевнелиев. Това, освен арогантност, показва и тотално неразбиране на идеята на протеста като такъв.

Много хора правят грешната асумпция, че идеята на протеста е да съществува. Което е абсурдно. Идеята на всеки протест е да постигне целта си. Какъвто и да е начинът за това.

Моето (и не само моето) искане е сегашното абсурдно като конфигурация правителство да си отиде. На всяка цена. Няма да се откажа от желанието си само защото по мирен начин искането ми не бива удовлетворявано. В онази нощ, в която успяхме да блокираме 100-на души в парламента, изпитах истинско щастие, че нещата най-накрая излизат от онзи безцелен инертен улей, в който бяха влезли. Oнази нощ ще се повтори. И потрети. Знам, че вероятно ще “ям бой” от полицията, защото това е част от играта. И тъй като добрият играч познава правилата, той си носи последствията за това. В крайна сметка някой трябва да плати цената за не-фасадна демокрация. Майка ми, баба ми и дядо ми няма да го направят. Просто защото не разбират колко е важно.

В последните години из Интернет пространството се върти една шеговита сентенция, че дефиницията на “лудост” е да правиш същото нещо отново и отново и да очакваш различни резултати. В този смисъл аз не намирам себе си за луд и отлично осъзнавам, че ако 40 дни с един и същи метод не сме постигнали даден резултат, то е време да се опита нещо различно. Ако отидете близо до тълпата и ги попитате дали смятат, че протестът трябва да продължава да е мирен всеки ще ви каже “абе да, хубаво е, ама си трябва и малко бой”. Защото колкото и да се стремиш към феърплей, трябва да познаваш добре противника си и особеностите му. В последните 6 седмици имахме достатъчно време да осъзнаем арогантността на нашия. Като не можем да играем по нашите правила, ще играем по техните. Аз лично – с удоволствие.

Со кротце, со благо, со малце кютек.

Leave a Comment

Your email address will not be published.